Csehy Zoltán Nurejev lába című verse a győri Műhely 2020/5-6-os Belső szabadság témájú duplaszámából:

A verset szinte a közlés pillanatában fordította bolgár nyelvre Nikolaj Bojkov:

Золтан Чехи: Краката на Нуреев

Помня краката на снимката от 1961,
колко още танц имаше в тях,
в хипертрофиралите вени, мускули, клетки,
и щом пръстите докосваха паркета,
беше знак, че гравитацията е отстранима
и може да почне вътрешното пътешествие.

Разбира се, гледах портала на времето, отварян от фигурата,
когато белия памучен плат прилепваше
по издутината на слабините, когато движението по начало е обозначено
върху хидрографията на страховитите жили.
Картата се изписва отново и отново, докато се движиш.

Тежестта на тялото се разпределя в пет радиуса,
то не би се доверявало на краката,
ако не вярваше във вътрешното пътешествие.
Ако не се доверявах,
че тези крака са моите, че толкова вени, сухожилия, мускули
сега са спасителната ми карта, анатомичния ми атлас, неприличния ми пътеводител.